Как да се справим със социално- неприемливото поведение при деца от аутистичния спектър
Как да се справим със социално- неприемливото поведение при деца от аутистичния спектър и сходни нарушения с помощта на АВА
Искам да започна с това, че не оценяваме личността на детето, а неговото поведение!
Не използваме епитети като- той/тя е лигав/а, разглезен/а, невъзпитан/а и т.н.!
Приложен поведенчески анализ (Applied Behavior Analysis или накратко АВА) е подходящ не само за деца от аутистичния спектър, а за всяко дете, което има трудности в най-различни сфери на ежедневието: комуникация, учене, игра, социално общуване, самообслужване.
Приложно- поведенческият анализ се основава на теорията за социалното учене и изгражда социално значими поведения чрез систематични и научно обосновани интервенции. АВА разглежда поведението като трикомпонентна последователност: АBC
- А- Предшестващ фактор, стимул (молба, нареждане)
- В- поведение в резултат на стимула (отговор или липса на отговор)
- С- последствие (обикновено под формата на награда)
Когато дадено поведение е подкрепено с моменталната поява на последствието, вероятността това поведение да бъде повторено в бъдещи подобни условия се увеличава.
Например: Дете изпада в криза (плаче и пищи) в магазина, след като майка му е отказала да му купи бонбони. Накрая майка му не издържа и му купува бонбони. В бъдеще, когато детето иска бонбони в магазина започва да плаче и крещи и майка му всеки път му купува. Следователно детето заучава, че за да получи нещо, което иска е достатъчно да започне да плаче, за да го получи. За него означава, че майка му подкрепя това поведение, затова получава бонбони (награда).
Повечето проблемни поведения са обусловени от интеракцията със средата. Те са научени, поддържани и подкрепяни от взаимодействието с другите. Тези поведения могат да бъдат подсилени чрез нещо, което индивида, който проявява проблемното поведение печели или чрез нещо, което индивида, който проявява проблемното поведение избягва.
АВА прилага систематично принципите на поведението, за да подобри социално значими поведения и използва методите на експерименталния анализ, за да идентифицира променливите, които са отговорни за поведението на организмите, контролира и предсказва човешкото поведение и изследва функционално взаимоотношение между поведение и среда, позовавайки се на обективно наблюдаеми феномени, а не на хипотетични конструкти.

Функциите на проблемното поведение могат да бъдат:
Бягство- детето може да се опитва да избегне изпълнението на задачите. To използва изблици на гняв за да ви накара да спрете или да се откажете.
Пример: Учителката казва на детето да оцвети балона → Детето започва да вика и хвърля листа на земята → Учителката казва: „Добре, днес няма да оцветяваш“
Внимание- детето може просто да се нуждае от повече внимание от страна на възрастния. То плаче, вика, хвърля на пода предметите, свързани с изпълнението на задачата, обръща мебели, само се хвърля на пода, като силно извива назад гърба си и хапе вас или себе си – всичко това са поведенчески навици, които могат да бъдат или опит детето да избегне задачите, или да привлече внимание, като ви причини безпокойство и неудобство.
Пример: Детето е само и иска внимание → започва да бута по пода предмети → майка му веднага идва, за да види какво се случва.
Достъп до нещо
Пример: Детето не говори, гладно е и иска супа → Детето започва да плаче и да тропа силно по масата → Майка му започва да му предлага най-различни играчки и храни, докато не стига и до супата.
Самостимулативна функция/сензорна
Пример: Детето е само и слуша любима песен→ Детето непрекъснато движи ръцете си пред очите → Няма по-различни последствия.
За да се справим с проблемното поведение е необходимо задълбочено наблюдение и анализ на това поведение, да се идентифицират променливите, които са отговорни за поведението, за да се определи каква функция изпълнява и според това да се определи какви стратегии за справяне могат да се използват.
Хареса ли ви статията? Споделете я с приятел




